Докато Поглъщащата Майка се отнася до кои сме ние – кое е нашето самостоятелно Аз, как се отнасяме в пространството, как сме разположени в него, как се отнасяме към нашите и чуждите граници, то негативния бащин комплекс е свързан с начина, по който функционираме – как се справяме с Времето и Закона, как и колко, в какви ситуации да приложим сила и личната си воля.
Терминът „поглъщащ баща“ не съществува като такъв. Въпреки това, дори без да използва термина, Джеймс Холис многократно се позовава на образа на Кронос, който изяжда децата си в книгата си „Под сянката на Сатурн“.
И така, ще започна с основното: това е този Баща, който на първо място поглъща ВРЕМЕТО и ЕНЕРГИЯТА ни.
И веднага един прост и ярък, доста често срещан пример е човек, който е „убил“ 20 години от живота си, за да стане успешен лекар – просто защото баща му е искал да го види такъв. Аналогично, жена, прекарала 20 години от живота си, омъжена за съпруг, когото мрази – просто защото баща й й е внушил, че тя не може да остане неомъжена.
Задачата на адекватния баща е да покаже пътя, да запознае детето с външните (обществени, социални) закони на живота и да му помогне да намери вътрешния Закон, т.е. да си изработи гъвкави правила, които да работят за самото дете. Тези правила ще му позволят да придобие вътрешна устойчивост (твърда идентичност); самоувереност и усещане за власт и авторитет, които ще му позволят да влияе на външния свят. Това са областите, в които може да се получат изкривявания, създадени от Поглъщащия баща.
Фигурата на Бащата символизира не само Силата и Закона, но и доста често става носител на Тайната. Татко е този, който знае как трябва (и как е правилно) – той знае, но по някаква причина не говори. Такъв ореол на тайнственост възниква поради външната и вътрешната неопределеност на ролята на Бащата.
Външната, която е културна обусловеност, търси отговор на въпроси като:
Кой е татко? Каква е неговата роля? Какво той трябва да прави? Нужен ли е изобщо?
Вътрешната неопределеност, това е травмата на самия мъж, който е станал баща. Ако такъв мъж не е могъл да извърви собствения си Път на развитие на личността, ако е бил отгледан от отчуждена, „мистериозна“ или, което е много по-често срещано, емоционално или реално отсъстващ баща, то той живее в объркване и страх. Възниква ситуация, която може да се опише по следния начин: татко трябва да знае какво е необходимо и правилно, но всъщност той не знае и всячески се опитва да го скрие.
Несигурността на всяка фигура се превръща в отличен стимул за проекции, фантазии и пренос. Колкото по-малко честен, открит и емоционално достъпен е истинският баща, толкова по-голяма власт се налага представата за него на безсъзнателното ниво. И тъй като определено е по-приятно да бъдеш мистериозен и могъщ, отколкото да си некомпетентен и безпомощен, мисля, че много бащи съзнателно поддържат такъв „имидж“, създавайки вид, че те, разбира се, притежават Тайната и знаят кое е правилно и какво е грешно, но те не искат да говорят за това.
И тук може да започне същото това поглъщане на енергия, сили и време. Първо, детето прекарва времето си в опити да докаже на татко, че „аз съм достатъчно добър/добра“ – за да ми каже Тайната. За да може все пак да ми покаже Пътя. За да потвърди все пак моята ценност. Едно нещастно дете може да прекара десетилетия от живота си, за да разприказва Татко, за да разбере Тайната или просто в очакване на онзи важен момент, когато Таткото ще го признае за „съзряло“ за „разговор между възрастни“. (Тук говорим както за истинския баща, така и за вътрешната фигура на Бащата).
Тук може да възникне това, което условно ще нарека „насочване по грешния Път”. Т.е. Бащата все пак посочва определена посока, но тя не е личностно правилна за детето. Примерът с лекаря по-горе е един такъв вариант. По-общо казано „неправилният Път“ не е конкретна посока, а самият способ, начин да се действа: „Никога не вярвай на никого“, „Всеки краде така или иначе, трябва да си най-хитрият“, „В този свят на никого не си нужен, така че смело минавай през трупове“, „Вежливостта е слабост“, „Да се страхуват, значи да те уважават”, “Парите са най-важното нещо”. Това са по-груби и примитивни примери за “наставленията” на Поглъщащия Баща, които водят до следващата характерна черта на неговото влияние – неизменният догматизъм.
Абсолютната категоричност на съжденията това е същият този изкривен Закон, в който възможното се представя за истинно. Безспорността на мнението е сигурен знак за присъствието на тази фигура. Доста често определена догма прекъсва много възможности за детето и изкривява неговата идентичност. Какво трябва да направи едно момче, което иска да композира песни, ако таткото казва, че музикантът „не е мъж“? Какво трябва да направи едно момиче, което иска да спортува, а таткото счита, че спортистките „не са жени“? Ако подобна забрана се осъзнае и запомни, това все още е относително добър вариант, защото често „Законът на Бащата” се усеща като абсолютно табу и човек, метафорично казано, дори не поглежда в посоката, в която е сложена забраната. Невъзможността да намери собствените си желания достатъчно често се корени в такива табута.
Друг много важен инструмент на Поглъщащия баща е „силата“ да съди, осъжда и в някои случаи дори „екзекутира“. В крайни случаи „екзекуцията“ може да бъде или догматично отрязване на жизненоважни части от идентичността на детето, или насаждане на такива „правила на живот“, които водят до суицидно поведение и ранна смърт. Но най-често това се изразява в насаждане на чувство за вина у детето, което също може да допринесе за загуба на енергия и време, прекарано в опити да докаже, че е право, в ненужна борба срещу авторитетите и в опити да се отърве от тази същата „вина” за себе си и избрания начин на живот. Позволете ми още веднъж да подчертая, че тази борба може да бъде както вътрешна, така и външна – или комбинация от двете страни.
Още нещо, което заслужава да бъде споменато, е че Бащата е отговорен за възпитанието, култивирайки вътрешната честност. По същество честността е това, което ни дава възможност да се докоснем до себе си, така че нейната липса или трудност при прилагането й може да бъде сериозна пречка за търсенето на Пътя ни като Личности. Но е съвсем очевидно откъде точно трябва да се започне.
Интересно е да се отбележи, че в случаите, когато в семейството няма реален баща и/или има строга забрана за взаимодействие с него, Негативният Анимус на майката може да играе ролята на Поглъщащия Баща.
Благодаря ти, че споделяш тази публикация чрез бутончетата отдолу
