„Всичко, което ни предстои вече е било в представите: за да намерят душата си, древните са се оттегляли в пустинята.
Това е една представа, образ. Древните са живели със своите символи, нали светът за тях още не е бил станал реален.
Така те са се оттегляли в самотата на пустинята, за да ни научат, че мястото на душата е безлюдната пустиня.
Там те са намирали изобилие от видения, плодове на пустинята, прекрасни цветя на душата.
Размишлявайте неуморно върху образите, оставени ни от древните.
Те ни показват пътя към бъдещето.
Погледнете назад към краха на империите, растежа и смъртта, пустините и манастирите, те са образи на това, което предстои.
Всичко е предсказано.
Но кой знае как да го тълкува?
Когато казвате, че няма място за душата, значи няма. Ако казвате, че го има, то наистина е така.
Забележете какво ни казват древните чрез образите си: В началото беше Словото.
Поразмишлявайте върху това.
Словата, които се колебаят между безсмислието и най-висшия смисъл са най-старите и най-автентичните.
Карл Густав Юнг „Червената книга“
Благодаря ти, че споделяш тази публикация чрез бутончетата отдолу
