През първата половина на живота си човек се бори със страховете и колебанията си да се реализира житейски – да придобие материални неща, да се изучи, да има власт, да създаде семейство, да отгледа деца. А през втората половина се бори със страховете си да приеме смъртта, учи се на умиране,
Смъртта е логическия край на жизнения ни път, който образно казано представлява една насочена нагоре парабола на биологичното развитие.Стигнал до върха на параболата в средата на живота, човекът усеща как шеметно се спуска по биологичната си крива и често не успял да преодолее резервите си да живее истински, той се съпротивлява на естествения ход на живота. Така той психически застива неестетвено горе при върха, вкопчвайки се в онова, което не е успял да реализира, докато биологическата крива неуморимо го дърпа надолу и често такъв човек изглежда някак инфантилен, в своята наивност, че може да управлява неконтролируемото.
Задачата на човека във втората половина от живота му е да приеме смъртта като естествен етап и да се поучи от нея.По мотиви на Юнг, статия „Душа и Смърт“
Благодаря ти, че споделяш тази публикация чрез бутончетата отдолу
